Мъжът, в когото не се влюбих
Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!
Сякаш прониквах
в нещо нетрайно,
сграбчвайки въздух с ръка!
Тази прозрачност,
тя го издаде!
Толкова плашещ момент!
Не очилата,
блясващи косо!
Нито усмивката-лед!
Тази познатост
тъй ме изплаши!
Исках си Мойта мечта
топла и нежна!
И като пясък
стелнах се по брега.
И от нагряването
без блясък
го изпарих на мига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
