Мъка

7 nov 2010, 23:00

Poesía » Civil

777 0 3

М Ъ К А

Алкохолици. Долни кръчми.

Пропили се жени, мъже.

Навън е есен.

Природата умира,

а в кръчмата животът си тече.

Долнопробни питиета,

пушек, викове, псувни.

Барманът налива пето

на мъжа със сините очи.

А той е мършав, скъсан,

с празен поглед и сърце.

Във ръцете стиска чаша

със прозрачно питие.

Водката изгаря всичко –

мъката, плътта.

Но в душата винаги остават

тъгата и скръбта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

poisonivi81 (Просто Някой)

2010-12-05T02:34:28+02:00

Преди време си купих една стихосбирка-"In vino veritas"-в нея са събрани все стихове на известни автори ,посветени на тази тема..Виждам,че е добре да направят второ издание и това тук,
смятам ще се впише идеално!
campfire-flood-piss (Дистопия ван дер Стоопиа)

2010-11-08T22:25:28+02:00

Мъка, наистина. При тези цени...
velikataniki (Николина Милева)

2010-11-08T07:48:39+02:00

"Водката изгаря всичко –
мъката, плътта.
Но в душата винаги остават
тъгата и скръбта..."