М Ъ К А
Алкохолици. Долни кръчми.
Пропили се жени, мъже.
Навън е есен.
Природата умира,
а в кръчмата животът си тече.
Долнопробни питиета,
пушек, викове, псувни.
Барманът налива пето
на мъжа със сините очи.
А той е мършав, скъсан,
с празен поглед и сърце.
Във ръцете стиска чаша
със прозрачно питие.
Водката изгаря всичко –
мъката, плътта.
Но в душата винаги остават
тъгата и скръбта...
© Калоян Бинев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
