М Ъ К А
Алкохолици. Долни кръчми.
Пропили се жени, мъже.
Навън е есен.
Природата умира,
а в кръчмата животът си тече.
Долнопробни питиета,
пушек, викове, псувни.
Барманът налива пето
на мъжа със сините очи.
А той е мършав, скъсан,
с празен поглед и сърце.
Във ръцете стиска чаша
със прозрачно питие.
Водката изгаря всичко –
мъката, плътта.
Но в душата винаги остават
тъгата и скръбта...
© Калоян Бинев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
