7.11.2010 г., 23:00 ч.

Мъка 

  Поезия » Гражданска
814 0 3

М Ъ К А

Алкохолици. Долни кръчми.

Пропили се жени, мъже.

Навън е есен.

Природата умира,

а в кръчмата животът си тече.

Долнопробни питиета,

пушек, викове, псувни.

Барманът налива пето

на мъжа със сините очи.

А той е мършав, скъсан,

с празен поглед и сърце.

Във ръцете стиска чаша

със прозрачно питие.

Водката изгаря всичко –

мъката, плътта.

Но в душата винаги остават

тъгата и скръбта...

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преди време си купих една стихосбирка-"In vino veritas"-в нея са събрани все стихове на известни автори ,посветени на тази тема..Виждам,че е добре да направят второ издание и това тук,
    смятам ще се впише идеално!
  • Мъка, наистина. При тези цени...
  • "Водката изгаря всичко –
    мъката, плътта.
    Но в душата винаги остават
    тъгата и скръбта..."
Предложения
: ??:??