Мъка
М Ъ К А
Алкохолици. Долни кръчми.
Пропили се жени, мъже.
Навън е есен.
Природата умира,
а в кръчмата животът си тече.
Долнопробни питиета,
пушек, викове, псувни.
Барманът налива пето
на мъжа със сините очи.
А той е мършав, скъсан,
с празен поглед и сърце.
Във ръцете стиска чаша
със прозрачно питие.
Водката изгаря всичко –
мъката, плътта.
Но в душата винаги остават
тъгата и скръбта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Бинев Всички права запазени
