Мъка
Когато вечер се прибираш в къщи
и още от вратата с него почнеш да споделяш,
и флиртуваш, и се смееш.
Болка сърцето ми прорязва.
Буца в гърлото засяда.
И преглъщам скрито сълзите,
които напират в очите,
За да не видиш ти.
Колко много го мразя.
И колко много боли ме.
и още от вратата с него почнеш да споделяш,
и флиртуваш, и се смееш.
Болка сърцето ми прорязва.
Буца в гърлото засяда.
И преглъщам скрито сълзите,
които напират в очите,
За да не видиш ти.
Колко много го мразя.
И колко много боли ме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислав Сергеев Todos los derechos reservados
