1 abr 2008, 9:09

Мъка

  Poesía » Otra
973 0 2
 

МЪКА

 

Селската мъка е мъка безкрайна.

Най-човешката мъка в живота е тя.

По изгорялата нива,  по болен добитък,

по споминал се старец в съседна махла...

 

Малка част  от човешката истина.

Тъжен миг от житейския път.

В трудния делник човек  осъзнава,

че със мъка е пълен светът.

 

Разпиляна в света необятен,

вкоренена във всеки от нас,

носим мъка и все се надяваме,

че ще дойде за щастие час.

 

Да! Ще дойде час на разлъка,

с тази мъка коварна и зла.

Селската мъка ще бъде далече -

отлетяла от наш`та земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...