1 апр. 2008 г., 09:09

Мъка

972 0 2
 

МЪКА

 

Селската мъка е мъка безкрайна.

Най-човешката мъка в живота е тя.

По изгорялата нива,  по болен добитък,

по споминал се старец в съседна махла...

 

Малка част  от човешката истина.

Тъжен миг от житейския път.

В трудния делник човек  осъзнава,

че със мъка е пълен светът.

 

Разпиляна в света необятен,

вкоренена във всеки от нас,

носим мъка и все се надяваме,

че ще дойде за щастие час.

 

Да! Ще дойде час на разлъка,

с тази мъка коварна и зла.

Селската мъка ще бъде далече -

отлетяла от наш`та земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...