1 апр. 2008 г., 09:09

Мъка

979 0 2
 

МЪКА

 

Селската мъка е мъка безкрайна.

Най-човешката мъка в живота е тя.

По изгорялата нива,  по болен добитък,

по споминал се старец в съседна махла...

 

Малка част  от човешката истина.

Тъжен миг от житейския път.

В трудния делник човек  осъзнава,

че със мъка е пълен светът.

 

Разпиляна в света необятен,

вкоренена във всеки от нас,

носим мъка и все се надяваме,

че ще дойде за щастие час.

 

Да! Ще дойде час на разлъка,

с тази мъка коварна и зла.

Селската мъка ще бъде далече -

отлетяла от наш`та земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...