Apr 1, 2008, 9:09 AM

Мъка 

  Poetry » Other
688 0 2
 

МЪКА

 

Селската мъка е мъка безкрайна.

Най-човешката мъка в живота е тя.

По изгорялата нива,  по болен добитък,

по споминал се старец в съседна махла...

 

Малка част  от човешката истина.

Тъжен миг от житейския път.

В трудния делник човек  осъзнава,

че със мъка е пълен светът.

 

Разпиляна в света необятен,

вкоренена във всеки от нас,

носим мъка и все се надяваме,

че ще дойде за щастие час.

 

Да! Ще дойде час на разлъка,

с тази мъка коварна и зла.

Селската мъка ще бъде далече -

отлетяла от наш`та земя.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??