1.04.2008 г., 9:09

Мъка

976 0 2
 

МЪКА

 

Селската мъка е мъка безкрайна.

Най-човешката мъка в живота е тя.

По изгорялата нива,  по болен добитък,

по споминал се старец в съседна махла...

 

Малка част  от човешката истина.

Тъжен миг от житейския път.

В трудния делник човек  осъзнава,

че със мъка е пълен светът.

 

Разпиляна в света необятен,

вкоренена във всеки от нас,

носим мъка и все се надяваме,

че ще дойде за щастие час.

 

Да! Ще дойде час на разлъка,

с тази мъка коварна и зла.

Селската мъка ще бъде далече -

отлетяла от наш`та земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...