24 sept 2008, 7:02

Мъка

  Poesía » Civil
768 0 6

Мъка
(на майка ми)

Детенцето ми болно е, лежи,
на сън проплаква, кашля много,
а мъката жестоко ми тежи
и нямам мира от тревога.

О, Майко моя, не бях разбрал   
защо посърна толкоз млада,
безсънни нощи съм ти дал,
сребро в косите за награда.

Да можех, бих се аз раздал
за теб да има втора младост,
на малката  живот бих дал
с вечно щастие и радост.

Несретите човешки бих огрял,
да има светлина во веки!
И катo факла бих горял -
да бъде щастие за всеки!

 

Георги Гълъбов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Гълъбов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...