Sep 24, 2008, 7:02 AM

Мъка

  Poetry » Civic
762 0 6

Мъка
(на майка ми)

Детенцето ми болно е, лежи,
на сън проплаква, кашля много,
а мъката жестоко ми тежи
и нямам мира от тревога.

О, Майко моя, не бях разбрал   
защо посърна толкоз млада,
безсънни нощи съм ти дал,
сребро в косите за награда.

Да можех, бих се аз раздал
за теб да има втора младост,
на малката  живот бих дал
с вечно щастие и радост.

Несретите човешки бих огрял,
да има светлина во веки!
И катo факла бих горял -
да бъде щастие за всеки!

 

Георги Гълъбов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Гълъбов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...