Sep 24, 2008, 7:02 AM

Мъка

  Poetry » Civic
764 0 6

Мъка
(на майка ми)

Детенцето ми болно е, лежи,
на сън проплаква, кашля много,
а мъката жестоко ми тежи
и нямам мира от тревога.

О, Майко моя, не бях разбрал   
защо посърна толкоз млада,
безсънни нощи съм ти дал,
сребро в косите за награда.

Да можех, бих се аз раздал
за теб да има втора младост,
на малката  живот бих дал
с вечно щастие и радост.

Несретите човешки бих огрял,
да има светлина во веки!
И катo факла бих горял -
да бъде щастие за всеки!

 

Георги Гълъбов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Гълъбов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...