С мъка ли живееш твоите дни?

Сълзи ще къпят болното сърце.

Дори и твърд, стани и залъка си преглътни,

порадвай се на бръчките на твоето лице.

Знам при теб че става толкова студено,

сърцето прави опит да се вледени.

Дори в душата става всичко притъпено,

загубваш часове, предишните си дни.

С мъка да живееш. Знам, нали е неудобно?

По хорските врати да тропаш е повече, нали?

Не знам защо на някой тъй му е удобно,

мъката в душите ни вали, вали.

                                                В.Й. 12.01.2015г.