С мъка ли живееш твоите дни?
Сълзи ще къпят болното сърце.
Дори и твърд, стани и залъка си преглътни,
порадвай се на бръчките на твоето лице.
Знам при теб че става толкова студено,
сърцето прави опит да се вледени.
Дори в душата става всичко притъпено,
загубваш часове, предишните си дни.
С мъка да живееш. Знам, нали е неудобно?
По хорските врати да тропаш е повече, нали?
Не знам защо на някой тъй му е удобно,
мъката в душите ни вали, вали. ...