12 янв. 2016 г., 07:48

Мъка

371 0 0

С мъка ли живееш твоите дни?

Сълзи ще къпят болното сърце.

Дори и твърд, стани и залъка си преглътни,

порадвай се на бръчките на твоето лице.

Знам при теб че става толкова студено,

сърцето прави опит да се вледени.

Дори в душата става всичко притъпено,

загубваш часове, предишните си дни.

С мъка да живееш. Знам, нали е неудобно?

По хорските врати да тропаш е повече, нали?

Не знам защо на някой тъй му е удобно,

мъката в душите ни вали, вали.

                                                В.Й. 12.01.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...