12.01.2016 г., 7:48

Мъка

367 0 0

С мъка ли живееш твоите дни?

Сълзи ще къпят болното сърце.

Дори и твърд, стани и залъка си преглътни,

порадвай се на бръчките на твоето лице.

Знам при теб че става толкова студено,

сърцето прави опит да се вледени.

Дори в душата става всичко притъпено,

загубваш часове, предишните си дни.

С мъка да живееш. Знам, нали е неудобно?

По хорските врати да тропаш е повече, нали?

Не знам защо на някой тъй му е удобно,

мъката в душите ни вали, вали.

                                                В.Й. 12.01.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...