28 jun 2023, 19:55

Мъка 

  Poesía » De amor
303 0 0

Понякога се питам защо съм се родила.

Дали, за да изплащам нечий чужд грях със сила?

 

Сила, която се изчерпва, щото и аз човек съм.

Душата иска молитва спокойна, като нежен сън.

 

Спокойствие жадува то. Слова пропит със смях,

усмивка в топлите очи. Нима желае толкоз много?

 

Уви, животът несправедлив е. Ограбва без жал сърцето,

а и гледа го с интерес как стене и се мъчи самотно.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??