Jun 28, 2023, 7:55 PM

Мъка 

  Poetry » Love
324 0 0

Понякога се питам защо съм се родила.

Дали, за да изплащам нечий чужд грях със сила?

 

Сила, която се изчерпва, щото и аз човек съм.

Душата иска молитва спокойна, като нежен сън.

 

Спокойствие жадува то. Слова пропит със смях,

усмивка в топлите очи. Нима желае толкоз много?

 

Уви, животът несправедлив е. Ограбва без жал сърцето,

а и гледа го с интерес как стене и се мъчи самотно.

© Сиси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??