Понякога се питам защо съм се родила.
Дали, за да изплащам нечий чужд грях със сила?
Сила, която се изчерпва, щото и аз човек съм.
Душата иска молитва спокойна, като нежен сън.
Спокойствие жадува то. Слова пропит със смях,
усмивка в топлите очи. Нима желае толкоз много?
Уви, животът несправедлив е. Ограбва без жал сърцето,
а и гледа го с интерес как стене и се мъчи самотно.
© Сиси All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
