Понякога се питам защо съм се родила.
Дали, за да изплащам нечий чужд грях със сила?
Сила, която се изчерпва, щото и аз човек съм.
Душата иска молитва спокойна, като нежен сън.
Спокойствие жадува то. Слова пропит със смях,
усмивка в топлите очи. Нима желае толкоз много?
Уви, животът несправедлив е. Ограбва без жал сърцето,
а и гледа го с интерес как стене и се мъчи самотно.
© Сиси All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
