Понякога се питам защо съм се родила.
Дали, за да изплащам нечий чужд грях със сила?
Сила, която се изчерпва, щото и аз човек съм.
Душата иска молитва спокойна, като нежен сън.
Спокойствие жадува то. Слова пропит със смях,
усмивка в топлите очи. Нима желае толкоз много?
Уви, животът несправедлив е. Ограбва без жал сърцето,
а и гледа го с интерес как стене и се мъчи самотно.