Мъка

Понякога се питам защо съм се родила.

Дали, за да изплащам нечий чужд грях със сила?

Сила, която се изчерпва, щото и аз човек съм.

Душата иска молитва спокойна, като нежен сън.

Спокойствие жадува то. Слова пропит със смях,

усмивка в топлите очи. Нима желае толкоз много?

Уви, животът несправедлив е. Ограбва без жал сърцето,

а и гледа го с интерес как стене и се мъчи самотно.