20 jul 2023, 11:57

Мъка

508 0 0

В сърцето дълбоко нещо тежи,

огънят вътре се нажежи

в мисли потъвам за живота,

да го живея сама ли ми е съдбата.

Трябваше ли през всичко да мина,

иска ми се от този свят да си замина.

Повече не мога да понеса,

болката със себе си искам да отнеса.

Кой така лошо ме ориса,

къде щастие за мен написа.

Може би там на небето

да платя тази цена,

че бях със всички добра жена,

сърцето си колко аз давах

и как докрай се раздавах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Silviq Stefanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...