20 jul 2023, 11:57

Мъка

509 0 0

В сърцето дълбоко нещо тежи,

огънят вътре се нажежи

в мисли потъвам за живота,

да го живея сама ли ми е съдбата.

Трябваше ли през всичко да мина,

иска ми се от този свят да си замина.

Повече не мога да понеса,

болката със себе си искам да отнеса.

Кой така лошо ме ориса,

къде щастие за мен написа.

Може би там на небето

да платя тази цена,

че бях със всички добра жена,

сърцето си колко аз давах

и как докрай се раздавах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Silviq Stefanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...