Мъка
511
0
0
В сърцето дълбоко нещо тежи,
огънят вътре се нажежи
в мисли потъвам за живота,
да го живея сама ли ми е съдбата.
Трябваше ли през всичко да мина,
иска ми се от този свят да си замина.
Повече не мога да понеса,
болката със себе си искам да отнеса.
Кой така лошо ме ориса,
къде щастие за мен написа.
Може би там на небето
да платя тази цена,
че бях със всички добра жена,
сърцето си колко аз давах
и как докрай се раздавах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Silviq Stefanova Всички права запазени
