Jul 20, 2023, 11:57 AM

Мъка

  Poetry » Love
504 0 0

В сърцето дълбоко нещо тежи,

огънят вътре се нажежи

в мисли потъвам за живота,

да го живея сама ли ми е съдбата.

Трябваше ли през всичко да мина,

иска ми се от този свят да си замина.

Повече не мога да понеса,

болката със себе си искам да отнеса.

Кой така лошо ме ориса,

къде щастие за мен написа.

Може би там на небето

да платя тази цена,

че бях със всички добра жена,

сърцето си колко аз давах

и как докрай се раздавах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Silviq Stefanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...