20 июл. 2023 г., 11:57

Мъка

510 0 0

В сърцето дълбоко нещо тежи,

огънят вътре се нажежи

в мисли потъвам за живота,

да го живея сама ли ми е съдбата.

Трябваше ли през всичко да мина,

иска ми се от този свят да си замина.

Повече не мога да понеса,

болката със себе си искам да отнеса.

Кой така лошо ме ориса,

къде щастие за мен написа.

Може би там на небето

да платя тази цена,

че бях със всички добра жена,

сърцето си колко аз давах

и как докрай се раздавах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Silviq Stefanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...