20 июл. 2023 г., 11:57

Мъка

512 0 0

В сърцето дълбоко нещо тежи,

огънят вътре се нажежи

в мисли потъвам за живота,

да го живея сама ли ми е съдбата.

Трябваше ли през всичко да мина,

иска ми се от този свят да си замина.

Повече не мога да понеса,

болката със себе си искам да отнеса.

Кой така лошо ме ориса,

къде щастие за мен написа.

Може би там на небето

да платя тази цена,

че бях със всички добра жена,

сърцето си колко аз давах

и как докрай се раздавах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Silviq Stefanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...