6 mar 2011, 21:09

Мъка без край 

  Poesía » Filosófica
747 0 0

Вълни солени в брега се разбиват,

по лицето се стичат сълза след сълза,

от миди черупки плажа покриват,

а в душата е хлад, самота.

 

Слънцето облаци летни покриват,

спомен предишен сърцето терзай.

Платната на кораб далечен се скриват,

а мъката няма ли край!

 

24. 01. 1999 год.

© Блага Енева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??