Мъка без край

Mar 6, 2011, 9:09 PM

Poetry » Phylosophy

841 0 0

Вълни солени в брега се разбиват,
по лицето се стичат сълза след сълза,
от миди черупки плажа покриват,
а в душата е хлад, самота.
Слънцето облаци летни покриват,
спомен предишен сърцето терзай.
Платната на кораб далечен се скриват,
а мъката няма ли край!
24. 01. 1999 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мъка без край

Want to read more?

Random works