Mar 6, 2011, 9:09 PM

Мъка без край 

  Poetry » Phylosophy
690 0 0

Вълни солени в брега се разбиват,

по лицето се стичат сълза след сълза,

от миди черупки плажа покриват,

а в душата е хлад, самота.

 

Слънцето облаци летни покриват,

спомен предишен сърцето терзай.

Платната на кораб далечен се скриват,

а мъката няма ли край!

 

24. 01. 1999 год.

© Блага Енева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??