blagae (Блага Енева)
30 91
Mar 6, 2011, 9:09 PM

Мъка без край 

  Poetry » Phylosophy
813 0 0
Вълни солени в брега се разбиват,
по лицето се стичат сълза след сълза,
от миди черупки плажа покриват,
а в душата е хлад, самота.
Слънцето облаци летни покриват,
спомен предишен сърцето терзай.
Платната на кораб далечен се скриват,
а мъката няма ли край!
24. 01. 1999 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Блага Енева All rights reserved.

Random works
: ??:??