Мъка без край

6.03.2011 г., 21:09 ч.

Поезия » Философска

815 0 0

Вълни солени в брега се разбиват,
по лицето се стичат сълза след сълза,
от миди черупки плажа покриват,
а в душата е хлад, самота.
Слънцето облаци летни покриват,
спомен предишен сърцето терзай.
Платната на кораб далечен се скриват,
а мъката няма ли край!
24. 01. 1999 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мъка без край

Искате да прочетете повече?

Предложения