6.03.2011 г., 21:09 ч.

Мъка без край 

  Поезия » Философска
696 0 0

Вълни солени в брега се разбиват,

по лицето се стичат сълза след сълза,

от миди черупки плажа покриват,

а в душата е хлад, самота.

 

Слънцето облаци летни покриват,

спомен предишен сърцето терзай.

Платната на кораб далечен се скриват,

а мъката няма ли край!

 

24. 01. 1999 год.

© Блага Енева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??