Мъка, тъга и още нещо

Poesía » Filosófica

942 0 2

Времена смутни настанаха,

превзеха мойта душа.

Там отдавна останаха

само отчаяние, мъка, тъга...

Не зная как го допуснах,

някога не беше така.

Последния влак май изпуснах,

жив без живот съм сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sivotovrabche (Габриела Петрова)

както е казал Ницше:
"Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият."
Поздравления!

2015-08-13T03:29:24+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Красиво и тъжно! Не допускай само отчаянието, мъката и тъгата в живота си! Време е за любов, щастие и приятни емоции!
Поздрави!

2015-07-05T22:56:11+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0