Мъка, тъга и още нещо

Poesía » Filosófica

939 0 2

Времена смутни настанаха,

превзеха мойта душа.

Там отдавна останаха

само отчаяние, мъка, тъга...

Не зная как го допуснах,

някога не беше така.

Последния влак май изпуснах,

жив без живот съм сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sivotovrabche (Габриела Петрова)

както е казал Ницше:
"Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият."
Поздравления!

2015-08-13T03:29:24+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Красиво и тъжно! Не допускай само отчаянието, мъката и тъгата в живота си! Време е за любов, щастие и приятни емоции!
Поздрави!

2015-07-05T22:56:11+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0