Мъка, тъга и още нещо

Poetry » Philosophical

937 0 2

Времена смутни настанаха,

превзеха мойта душа.

Там отдавна останаха

само отчаяние, мъка, тъга...

Не зная как го допуснах,

някога не беше така.

Последния влак май изпуснах,

жив без живот съм сега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sivotovrabche (Габриела Петрова)

както е казал Ницше:
"Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият."
Поздравления!

2015-08-13T03:29:24+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Красиво и тъжно! Не допускай само отчаянието, мъката и тъгата в живота си! Време е за любов, щастие и приятни емоции!
Поздрави!

2015-07-05T22:56:11+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0