4 июл. 2015 г., 11:17

Мъка, тъга и още нещо

945 0 2

Времена смутни настанаха,

превзеха мойта душа.

Там отдавна останаха

само отчаяние, мъка, тъга...

 

Не зная как го допуснах,

някога не беше така.

Последния влак май изпуснах,

жив без живот съм сега...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • както е казал Ницше:
    "Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият."
    Поздравления!
  • Красиво и тъжно! Не допускай само отчаянието, мъката и тъгата в живота си! Време е за любов, щастие и приятни емоции!
    Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...