Мъка, тъга и още нещо

Поезия » Философска

938 0 2

Времена смутни настанаха,

превзеха мойта душа.

Там отдавна останаха

само отчаяние, мъка, тъга...

Не зная как го допуснах,

някога не беше така.

Последния влак май изпуснах,

жив без живот съм сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sivotovrabche (Габриела Петрова)

както е казал Ницше:
"Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият."
Поздравления!

2015-08-13T03:29:24+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Красиво и тъжно! Не допускай само отчаянието, мъката и тъгата в живота си! Време е за любов, щастие и приятни емоции!
Поздрави!

2015-07-05T22:56:11+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0