11 oct 2004, 21:45

Мъка В Мен Се Тай

  Poesía
1.7K 0 7
Мъката В Мене Надделява ,
Вече И Самотата Не Я Оправдава ,
Прокълнат Да Бъда Сам Чяла Вечност ,
Нима Да Чествам Нещо Е Грещност ,
Отделен От Другите Завинаги Самотен ,
Защо Защо ? Толкоз Ли Съм Грозен `
Искам Някой Да Ме Разбере ,
Зълзите Ми Да Спре ,
Това Е Реалността ,
В Този Свят Няма Чудеса ,
Няма , Не Може Повече Така ,
Не Мога , Яз Ще Умра!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стивън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • илияне,това стихотворение го прочетох последно от всички досега и си признавам,нали си говорим честно сега с теб,не е особено добро,но като се има предвид,че е един от първите ти опити....а в последвалите го произведения си се усъвършенствал,но така е,колкото повече опит-толкова по-добри резултатище ти пиша 5 сега надявам се че няма да го приемеш навътре...очаквам още много добри нещица от тебеличи си че имаш талант!{}
  • Еее, ти си бил само на 13!!! Така може.За възрастта ти е добре.Критиката ми беше като за по-голям човек Продължавай да пишеш, ще ставаш все по-добър с всяко следващо произведение, но наистина обърни внимание на правописа! Успех!
  • Ами оправи си грешките!Не мога да преценя какви са качествата на стихотворението, толкова трудно се чете!И това "Толкова ли съм грозен" въобще няма място.Можеш да помислиш за нещо друго.Не се връзва ама никак.Какво общо има това с разбирането - значи според теб един красив човек може да бъде разбран, а един грозен -не? И което точно прави човека да бъде красив или грозен, изключвайки физическите данни? Мисля си че красотата се крие в човешката душа и най-хубавото е невидимо за очите
  • Стихотворението си го бива наистина,само малки корекции в правописа,иначе 6+
  • Илиане, знаеш ли - няма да ти оправям грешките, но имай предвид, че те са нещото което ме кара да гласувам не с 3, а с 2.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...