Oct 11, 2004, 9:45 PM

Мъка В Мен Се Тай

  Poetry
1.7K 0 7
Мъката В Мене Надделява ,
Вече И Самотата Не Я Оправдава ,
Прокълнат Да Бъда Сам Чяла Вечност ,
Нима Да Чествам Нещо Е Грещност ,
Отделен От Другите Завинаги Самотен ,
Защо Защо ? Толкоз Ли Съм Грозен `
Искам Някой Да Ме Разбере ,
Зълзите Ми Да Спре ,
Това Е Реалността ,
В Този Свят Няма Чудеса ,
Няма , Не Може Повече Така ,
Не Мога , Яз Ще Умра!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стивън All rights reserved.

Comments

Comments

  • илияне,това стихотворение го прочетох последно от всички досега и си признавам,нали си говорим честно сега с теб,не е особено добро,но като се има предвид,че е един от първите ти опити....а в последвалите го произведения си се усъвършенствал,но така е,колкото повече опит-толкова по-добри резултатище ти пиша 5 сега надявам се че няма да го приемеш навътре...очаквам още много добри нещица от тебеличи си че имаш талант!{}
  • Еее, ти си бил само на 13!!! Така може.За възрастта ти е добре.Критиката ми беше като за по-голям човек Продължавай да пишеш, ще ставаш все по-добър с всяко следващо произведение, но наистина обърни внимание на правописа! Успех!
  • Ами оправи си грешките!Не мога да преценя какви са качествата на стихотворението, толкова трудно се чете!И това "Толкова ли съм грозен" въобще няма място.Можеш да помислиш за нещо друго.Не се връзва ама никак.Какво общо има това с разбирането - значи според теб един красив човек може да бъде разбран, а един грозен -не? И което точно прави човека да бъде красив или грозен, изключвайки физическите данни? Мисля си че красотата се крие в човешката душа и най-хубавото е невидимо за очите
  • Стихотворението си го бива наистина,само малки корекции в правописа,иначе 6+
  • Илиане, знаеш ли - няма да ти оправям грешките, но имай предвид, че те са нещото което ме кара да гласувам не с 3, а с 2.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...