29 ago 2006, 14:19
Мъката
Един човек на асфалта лежеше,
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска?
Защо се е вкопчил във нея така?"
Не разбрах, че не той я държи и я иска,
а тя него дърпа без сили в студа.
Тя бе му отнела и дом, и семейство,
и работа, радост, живот...
И бе му оставила спомен, бутилка...
и дрипи, и локви - мизерен живот.
Тя го бе влачила дълги, безбройни години,
бе го давила в черни води,
бе за него и дом, и семейство,
бе за него безжизнени дни.
А накрая, останала вече безсилна -
без да има у него какво да сломи,
тя му бе взела живота безжизнен
и отново оставила сам да лежи.
И минаваха хора със погледи празни,
с устремени, сериозни лица.
И си казваха: "Просто бездомник."
и обръщаха гордо глава.
А човкът лежеше все тъй безжизнен,
все тъй сам, изоставен и ням.
Бе загубил той всичко и всички.
Бе загубил и своята мъка сега.
Аз подминах без нищо да сторя.
И в миг станах аз като тях...
като многото хладни, безчувствени хора,
дето гордо обръщат глава.
15.12.2000
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска?
Защо се е вкопчил във нея така?"
Не разбрах, че не той я държи и я иска,
а тя него дърпа без сили в студа.
Тя бе му отнела и дом, и семейство,
и работа, радост, живот...
И бе му оставила спомен, бутилка...
и дрипи, и локви - мизерен живот.
Тя го бе влачила дълги, безбройни години,
бе го давила в черни води,
бе за него и дом, и семейство,
бе за него безжизнени дни.
А накрая, останала вече безсилна -
без да има у него какво да сломи,
тя му бе взела живота безжизнен
и отново оставила сам да лежи.
И минаваха хора със погледи празни,
с устремени, сериозни лица.
И си казваха: "Просто бездомник."
и обръщаха гордо глава.
А човкът лежеше все тъй безжизнен,
все тъй сам, изоставен и ням.
Бе загубил той всичко и всички.
Бе загубил и своята мъка сега.
Аз подминах без нищо да сторя.
И в миг станах аз като тях...
като многото хладни, безчувствени хора,
дето гордо обръщат глава.
15.12.2000
© Мая Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Само леко думата в последния ред "гордо" малко дразни. За мен е хубаво. Поздравления! Хенри
-
Ще опитам да го редактирам и ако е сполучливо ще го публикувам! Благодаря ви! Тъжното е, че промяната в текста е възможна и необходима, но промяната в действителността,която е още по-необходима, не е възможна и хората са си все същите...
-
Силна идея има в стиха ти, Мая. И аз съм съгласна с Джейн - може да звучи по-стегнато и пак със същата идея. Пишеш добре.
-
Мая идеята ти е хубава, но се губи в дългият текст!
Ако можежеш да махнеш излишното и да го събереш в 2-3 куплета, навярно ще бъде по-добре! -
реалноста май е такава....жалко наистина
-
Хубав стих.Много ми хареса!
-
Опааа, вярно! Благодаря!
-
Гордостта е порок...
Смирението -сила!
/оправи -асфалт/
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
