Мъката

29.08.2006 г., 14:19 ч.

Поезия

5.0 / 3

969 0 8

Един човек на асфалта лежеше,
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска?
Защо се е вкопчил във нея така?"
Не разбрах, че не той я държи и я иска,
а тя него дърпа без сили в студа.
Тя бе му отнела и дом, и семейство,
и работа, радост, живот...
И бе му оставила спомен, бутилка...
и дрипи, и локви - мизерен живот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Една Любов
Диагноза

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
На най-крайната гара

Добър ден! Един билет за никъде, моля! За първия влак. Не, без дата за връщане. Мястото няма значени...
Мократа буза на татко

Сънувам баща си по тъмните нощи. Отново ми идва във къщи на гости. Той сигурно носи божествени пощи,...

Още произведения »