Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
6 ago 2008, 8:33

Мъката, избола кадифето...

  Poesía » Otra
2.7K 0 16
Посветено на мъката на всички родители, чиито деца са безследно изчезнали. С огромна надежда Човечеството да се опомни!...



Една отронена сълза...в изгнание...
...пореден полет във Небето...
Един баща, повяхнал от страдание,
в очите - мъката, избола кадифето...
Останал само празен поглед,
забулен с тихото мълчание...
На устните застинал вопъл...
Угасва прежното дихание...
Една сълза, една дълбока яма,
завинаги покълнала в сърцето...
във мъртъв поглед на един баща,
останал в тъжна битка с битието...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0