Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
6.08.2008 г., 8:33

Мъката, избола кадифето...

2.7K 0 16
Посветено на мъката на всички родители, чиито деца са безследно изчезнали. С огромна надежда Човечеството да се опомни!...



Една отронена сълза...в изгнание...
...пореден полет във Небето...
Един баща, повяхнал от страдание,
в очите - мъката, избола кадифето...
Останал само празен поглед,
забулен с тихото мълчание...
На устните застинал вопъл...
Угасва прежното дихание...
Една сълза, една дълбока яма,
завинаги покълнала в сърцето...
във мъртъв поглед на един баща,
останал в тъжна битка с битието...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0