Aug 6, 2008, 8:33 AM

Мъката, избола кадифето...

  Poetry » Other
2.7K 0 16
Посветено на мъката на всички родители, чиито деца са безследно изчезнали. С огромна надежда Човечеството да се опомни!...



Една отронена сълза...в изгнание...
...пореден полет във Небето...
Един баща, повяхнал от страдание,
в очите - мъката, избола кадифето...
Останал само празен поглед,
забулен с тихото мълчание...
На устните застинал вопъл...
Угасва прежното дихание...
Една сълза, една дълбока яма,
завинаги покълнала в сърцето...
във мъртъв поглед на един баща,
останал в тъжна битка с битието...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...