Мъката на хората

Poesía » Otra

881 0 1

Тъжно ми е,

хората навън се разминават,

като черни сенки те се подминават!

Мъката се вижда в очите,

болката почерня им душите!

Всеки мисли своите проблеми

и забравя, че несподелени,

те изглеждат още по-големи!

Сърцата им са закърнели,

а чувствата - умрели!

Нищо от хората не остана,

голяма безгранична мъка настана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

filantrop (Николинка Станчева)

засаждаш трайно любовта,когато,
отхвърлила хомота на тъгата
нагазиш в най-сияйните простори,
където този свят,със твоя ще се мери

Поздрав!

2009-10-22T09:38:20+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0