Мъката на хората

Poesía » Otra

879 0 1

Тъжно ми е,

хората навън се разминават,

като черни сенки те се подминават!

Мъката се вижда в очите,

болката почерня им душите!

Всеки мисли своите проблеми

и забравя, че несподелени,

те изглеждат още по-големи!

Сърцата им са закърнели,

а чувствата - умрели!

Нищо от хората не остана,

голяма безгранична мъка настана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

filantrop (Николинка Станчева)

засаждаш трайно любовта,когато,
отхвърлила хомота на тъгата
нагазиш в най-сияйните простори,
където този свят,със твоя ще се мери

Поздрав!

2009-10-22T09:38:20+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0