Мъката на хората

Poetry » Other

876 0 1

Тъжно ми е,

хората навън се разминават,

като черни сенки те се подминават!

Мъката се вижда в очите,

болката почерня им душите!

Всеки мисли своите проблеми

и забравя, че несподелени,

те изглеждат още по-големи!

Сърцата им са закърнели,

а чувствата - умрели!

Нищо от хората не остана,

голяма безгранична мъка настана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

filantrop (Николинка Станчева)

засаждаш трайно любовта,когато,
отхвърлила хомота на тъгата
нагазиш в най-сияйните простори,
където този свят,със твоя ще се мери

Поздрав!

2009-10-22T09:38:20+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0