29 oct 2017, 7:46  

Локва за кръщене

742 7 14

Размина се и този ден
светът с глобална катастрофа.
Поетът – в промисли вглъбен,
довърши новата си строфа. 

Под ду̀ша леката жена
изтръска тежката си похот.
Мъже, невиждали война,
потеглиха на бирен поход.

Деца, зомбирани и зли,
обесиха самотна котка.
И моля се да завали –
да ни издави в кал и локви!

Като в покръстване... Дали?
Да мразим ближния не спряхме.
И точим нокти и бодли.
Родени мъртви ли живяхме!

Забравихме ли, че сме тук
да пием светлина и вяра?
Сърцата, стиснати в юмрук,
за топлина не се отварят.

Ела, пороен дъждопад,
измий от страстите ни грешни
душите ни и в тоя ад
да сториш хората човеци.

В.Й. 27.10.2017, София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...