Локва за кръщене
Размина се и този ден
светът с глобална катастрофа.
Поетът – в промисли вглъбен,
довърши новата си строфа.
Под ду̀ша леката жена
изтръска тежката си похот.
Мъже, невиждали война,
потеглиха на бирен поход.
Деца, зомбирани и зли,
обесиха самотна котка.
И моля се да завали –
да ни издави в кал и локви!
Като в покръстване... Дали?
Да мразим ближния не спряхме.
И точим нокти и бодли.
Родени мъртви ли живяхме!
Забравихме ли, че сме тук
да пием светлина и вяра?
Сърцата, стиснати в юмрук,
за топлина не се отварят.
Ела, пороен дъждопад,
измий от страстите ни грешни
душите ни и в тоя ад
да сториш хората човеци.
В.Й. 27.10.2017, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
