11 nov 2008, 11:45

Мълчаливо симпатичен 

  Poesía » De amor
739 0 23
Понякога съм мълчаливо симпатичен,
в душата си потънал и вглъбен,
изживяващ чувствата вселенски,
от безкрайна обич озарен.
Може би далечен ти изглеждам,
морски хоризонт, сливащ се с небето,
отдалечаващо се планинско ехо,
профучаващ вятър над полето.
Тихо нощта се спуска над града,
светът става отчуждено нетипичен.
Погледни сега луната и знай,
в тези мигове най-силно те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??