Понякога съм мълчаливо симпатичен,
в душата си потънал и вглъбен,
изживяващ чувствата вселенски,
от безкрайна обич озарен.
Може би далечен ти изглеждам,
морски хоризонт, сливащ се с небето,
отдалечаващо се планинско ехо,
профучаващ вятър над полето.
Тихо нощта се спуска над града,
светът става отчуждено нетипичен.
Погледни сега луната и знай,
в тези мигове най-силно те обичам.