Nov 11, 2008, 11:45 AM

Мълчаливо симпатичен 

  Poetry » Love
689 0 23
Понякога съм мълчаливо симпатичен,
в душата си потънал и вглъбен,
изживяващ чувствата вселенски,
от безкрайна обич озарен.

Може би далечен ти изглеждам,
морски хоризонт, сливащ се с небето,
отдалечаващо се планинско ехо,
профучаващ вятър над полето.

Тихо нощта се спуска над града,
светът става отчуждено нетипичен.
Погледни сега луната и знай,
в тези мигове най-силно те обичам.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??