Победител (Васил Георгиев) Победител (Васил Георгиев)
1 356
Nov 11, 2008, 11:45 AM

Мълчаливо симпатичен

  Poetry » Love
839 0 23
Понякога съм мълчаливо симпатичен,
в душата си потънал и вглъбен,
изживяващ чувствата вселенски,
от безкрайна обич озарен.

Може би далечен ти изглеждам,
морски хоризонт, сливащ се с небето,
отдалечаващо се планинско ехо,
профучаващ вятър над полето.

Тихо нощта се спуска над града,
светът става отчуждено нетипичен.
Погледни сега луната и знай,
в тези мигове най-силно те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0