Мълчаливо стихотворение
Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят.
Дърветата са в траурни одежди.
Цветя и птици - всички тихо спят...
Без мислите, които ме отвеждат
при Теб... В онези, слънчевите дни,
когато аз се хранех с обичта ти,
оглеждах се в познатите очи
и с цялата си обич казвах: ”Тати!”
Сега си спомен. Осезаем, пресен...
И цвят в пресъхналите ми очи.
Октомври... Най-болящата ми песен.
Моментът, в който всичко в мен мълчи.
Прости ми...
И пази ме от небето.
Ти знаеш... днес във мен расте живот.
Прегръщам те... и нося те в сърцето!
Дано да ти е светло там, при Бог.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
