Avis (Павлина Соколова)
362 968
18.10.2018 г., 1:54 ч.

Мълчаливо стихотворение 

  Поезия » Друга
1100 12 15

 

Така се раждат плачещите стихове - 
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.

 

Листата на Октомври нямат цвят.
Дърветата са в траурни одежди.
Цветя и птици - всички тихо спят...
Без мислите, които ме отвеждат

 

при Теб... В онези, слънчевите дни,
когато аз се хранех с обичта ти,
оглеждах се в познатите очи
и с цялата си обич казвах: ”Тати!”

 

Сега си спомен. Осезаем, пресен...
И цвят в пресъхналите ми очи.
Октомври... Най-болящата ми песен.
Моментът, в който всичко в мен мълчи. 

 

Прости ми...
И пази ме от небето.
Ти знаеш... днес във мен расте живот.
Прегръщам те... и нося те в сърцето!
Дано да ти е светло там, при Бог.


 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??