26 nov 2008, 8:51

Мълчaливо търпение

  Poesía » Otra
680 0 1

                                           Често се раждат из невидимия свят слова.

                                           В непостоянството в душата на Поета.

                                           И как често думите умират от тъга.

                                           Изгубили се в тъмната пътека!

 

                                            Често се раждат с високо вдигната глава,

                                             куплетите, оцапани в мастило. 

                                             Поели по безкрайния път на спомена.

                                             Оставили в сърцето трепет от нещо красиво, нещо мило!

                                              .......................................................................................................

                                            Колко,  често се раждат из невидимия свят слова...

                                              Рожби на неземно вдъхновение?

                                        

                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...