26 nov 2008, 8:51

Мълчaливо търпение

  Poesía » Otra
681 0 1

                                           Често се раждат из невидимия свят слова.

                                           В непостоянството в душата на Поета.

                                           И как често думите умират от тъга.

                                           Изгубили се в тъмната пътека!

 

                                            Често се раждат с високо вдигната глава,

                                             куплетите, оцапани в мастило. 

                                             Поели по безкрайния път на спомена.

                                             Оставили в сърцето трепет от нещо красиво, нещо мило!

                                              .......................................................................................................

                                            Колко,  често се раждат из невидимия свят слова...

                                              Рожби на неземно вдъхновение?

                                        

                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...