Nov 26, 2008, 8:51 AM

Мълчaливо търпение

  Poetry » Other
683 0 1

                                           Често се раждат из невидимия свят слова.

                                           В непостоянството в душата на Поета.

                                           И как често думите умират от тъга.

                                           Изгубили се в тъмната пътека!

 

                                            Често се раждат с високо вдигната глава,

                                             куплетите, оцапани в мастило. 

                                             Поели по безкрайния път на спомена.

                                             Оставили в сърцето трепет от нещо красиво, нещо мило!

                                              .......................................................................................................

                                            Колко,  често се раждат из невидимия свят слова...

                                              Рожби на неземно вдъхновение?

                                        

                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...