26.11.2008 г., 8:51

Мълчaливо търпение

679 0 1

                                           Често се раждат из невидимия свят слова.

                                           В непостоянството в душата на Поета.

                                           И как често думите умират от тъга.

                                           Изгубили се в тъмната пътека!

 

                                            Често се раждат с високо вдигната глава,

                                             куплетите, оцапани в мастило. 

                                             Поели по безкрайния път на спомена.

                                             Оставили в сърцето трепет от нещо красиво, нещо мило!

                                              .......................................................................................................

                                            Колко,  често се раждат из невидимия свят слова...

                                              Рожби на неземно вдъхновение?

                                        

                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...