Често се раждат из невидимия свят слова.
В непостоянството в душата на Поета.
И как често думите умират от тъга.
Изгубили се в тъмната пътека!
Често се раждат с високо вдигната глава,
куплетите, оцапани в мастило.
Поели по безкрайния път на спомена.
Оставили в сърцето трепет от нещо красиво, нещо мило!
.......................................................................................................
Колко, често се раждат из невидимия свят слова...
Рожби на неземно вдъхновение?