27 dic 2006, 12:06

Мълчание 

  Poesía
536 0 12

Не мога да ти устоя,

а трябва.

Искам да те докосна,

както аз си знам,

но не мога.

В душата ми

все оставаш ти,

въпреки всичките

илюзии.

Мисълта ми все

към теб лети и

щастлива ме прави.

Да изкрещя  -

се страхувам.

Да мълча –

се измъчвам.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хаха Креми винаги ме усмихваш точно, когато съм най-заблудена в любовта! много те обичкам
  • и да го изплаша... не!
  • ..страхът е от ума..сърцето не се страхува...
  • Слушам и се ръководя винаги от сърцето. Но в този случай все е надделявал страхът..
  • ..да, мисълта все ни прави "щастливи"..,остави я,слушай сърцето...
  • Ами ако изгубя приятелството му, на което държа толкова много?Не е лесно да си призная, а какво да говорим да действам.
  • Покажи му деликатно че го харесваш. Ако и той се измъва от същите чувства, като теб?
  • Благодаря ви-за мен бе удоволствие и чест да пиша и читателите ми да са хора,като вас,които наистина ми дадоха вяра!желая ви весели празници и да сте заобиколени от истински усмивки!
  • Поздрав!
  • Много е хубаво!!! И продължавай да обичаш!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ти много
  • Много е хубаво - прекрасно си се справила! Браво!
Propuestas
: ??:??