27 dic 2006, 12:06

Мълчание

  Poesía
698 0 12

Не мога да ти устоя,

а трябва.

Искам да те докосна,

както аз си знам,

но не мога.

В душата ми

все оставаш ти,

въпреки всичките

илюзии.

Мисълта ми все

към теб лети и

щастлива ме прави.

Да изкрещя  -

се страхувам.

Да мълча –

се измъчвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хаха Креми винаги ме усмихваш точно, когато съм най-заблудена в любовта! много те обичкам
  • и да го изплаша... не!
  • ..страхът е от ума..сърцето не се страхува...
  • Слушам и се ръководя винаги от сърцето. Но в този случай все е надделявал страхът..
  • ..да, мисълта все ни прави "щастливи"..,остави я,слушай сърцето...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...