Dec 27, 2006, 12:06 PM

Мълчание

  Poetry
699 0 12

Не мога да ти устоя,

а трябва.

Искам да те докосна,

както аз си знам,

но не мога.

В душата ми

все оставаш ти,

въпреки всичките

илюзии.

Мисълта ми все

към теб лети и

щастлива ме прави.

Да изкрещя  -

се страхувам.

Да мълча –

се измъчвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • хаха Креми винаги ме усмихваш точно, когато съм най-заблудена в любовта! много те обичкам
  • и да го изплаша... не!
  • ..страхът е от ума..сърцето не се страхува...
  • Слушам и се ръководя винаги от сърцето. Но в този случай все е надделявал страхът..
  • ..да, мисълта все ни прави "щастливи"..,остави я,слушай сърцето...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...